Само преди няколко години джинът беше обикновена спиртна напитка, която повечето хора възприемаха като категория. Днешно време все повече и повече личните предпочитания като марка, аромат и вкус преобладават вместо само джин с тоник. „Джин бумът“ е интересно явление, защото тези спиртни напитки почти никога не се пият чисто, а основно се миксират в коктейли или други „дълги напитки“.

Къде се корени джинът?

Прието е че първата напитка джин е създадена през 17 век и е със специфичния аромат на холандска хвойна (Dutch Juniper). За „основа“ са служели ферментирали зърнени съставки. Типичната британска напитка,  вероятно е била адаптирана и приета доста „топло“ от британските войници, които са участвали в Осемдесетгодишната война между Испания и Холандия. Наименованието джин идва от холадското име на хвойната, а именно Genever. С течение на времето се разпространява бързо и с голяма популярност в огромната британска империя.

Е джин аромат на хвойна.

Голямото разнообразие от най-различни марки и аромати, които трудно могат да се пренебрегнат, хвойната винаги е била като „запазена марка“ и в основата на специфичния ѝ аромат. Съществува правна дефиниция утвърдена от ЕС, която гарантира това специфично качество и определя какво да се разбира под термина спиртна напитка джин. Регламент № 110/2008 на ЕО: „аромат на хвойна, получен чрез ароматизиране на етилов алкохол от селскостопански произход със съответните свойства с плодовете от хвойна (Juniperus communis L)“.

Dry Gin и London Dry Gin

Едни от най-известните спиртни напитки днес са Dry Gin и London Dry Gin. При почти всички видове джин, освен хвойна, присъстват и други така наречени билки. Най-популярните, които се използват за овкусяване са кориандър, джинджифил, кардамон, портокалова, лимонова кора или цвят и много други. Независимо от това Dry Gin и London Dry Gin са класически “доминирани” от аромата на хвойна и не са подсладени. Въпреки това, Dry Gin позволява добавки от нерастителен произход, т.е. аромати, близки до природните, а от друга страна такива подобни не са позволени в London Dry Gin.

Plymouth Gin и Old Tom Gin

Друга, широкоразпространена подкатегория джин е Plymouth Gin, която идва от едноименния пристанищен град в южната част на Англия. Plymouth Gin традиционно се счита за напитката на английския флот и за разлика от лондонския джин има „по-сдържан“ аромат на хвойна, но за сметка на това е добре допълнен със земно-пикантни нотки.

За разлика от другите видове е Old Tom Gin не се среща толкова често и не е толкова широко разпространен. С подчертано сладък вкус той се доближава най-много до реалния прототип от 18-ти век. “По онова време” джинът е доста грубата и пикантна напитка и затова е подсладена със захар. Днес Old Tom Gin се използва главно за приготвяне на определени коктейли и особено за добре познатия Том Колинс.

Интересен факт е, че напитката джин с тоник е изобретена от британските войници в Индия, за да утоляват жаждата си и да „гонят“ маларията. За съжаление през 18 век не са съществували добре функциониращи хладилници и напитката се е сервирала на стайна температура, но днешно време джинът се пие добре или леденостуден. А ако добавите няколко бучки лед в комбинация с тоник със сигурност ще искате не еДЖИН ами два!