Годината е 2019, градът е Пловдив – освен европейска столица на културата, Пловдив е и един от най-бързо развиващите се икономически центрове. Либхер-Хаусгерете Марица е част от международния концерн, собственост на семейство Либхер, и дава възможност за работа на завършващи с малко или без опит да направят първи крачки в професионалната си реализация. Това е възможно чрез гъвкавите форми на заетост, които лесно се съчетават с учебните програми.

Кои са лицата, които работят за лидера в направлението за бяла техника?

Решихме, че ще е  интересно да Ви запознаем с нашите млади специалисти, които да Ви разкажат какво е чувството да си част от семейството на Либхер.

В следващите няколко реда ще Ви представим Георги Жеков – Производствен инженер в Либхер от близо 3 години. Завършва Езикова гимназия Пловдив, след което Общо Машиностроене в немския факултет на ТУ-София. Оказа се , че не е никак лесно да успеeм да откраднем време от Георги, за да отговори на някои от въпросите ни. Все пак го хващаме в петък, към края на работния ден, връщайки се от производството след поредната задача.

Здравей, Жоро, по голям проект ли работиш сега?

Задачите и проектите са много и с различен мащаб, но по едно си приличат – всички са важни. Някои от тях в момента се реализират, други още са само идеи и предстои да се работи по тяхното осъществяване. Но това е част от ежедневието ни, не е нещо, което ме притеснява.

Кога се оформи идеята да си инженер?

Като се връщам назад, мисля, че в 11-ти клас идеята да съм инженер вече придоби ясни очертания. Не исках да се занимавам с икономика – някак си го считам за сухо и скучно, дано не се засегнат колегите от тези отдели. Първоначално се ориентирах към архитектура – за съжаление способностите ми да рисувам са „плачевни“. Тъй като не мога да стоя на едно място и обичам постоянно да човъркам нещо, най-близо до мен се оказа специалността „Машинен инженер“.

Бил си студент в София, какво те накара да се върнеш обратно в родния град?

Харесвам града си, мисля, че не мога да вирея другаде. Това е нещо, което не мога да забележа при много други пловдивчани, с които съм учил. Смятам, че Пловдив е достатъчно голям, за да предложи както възможности за развитие за младите специалисти, така и различни и интересни начини за релакс и забавление с приятели. Любимото ми място са тепетата – от там можеш да видиш целия Пловдив от високо и да ти хрумнат по-свежи идеи.

Подготвиха ли те лекциите в университета за работата?

От университета най-полезно за мен беше изучаването и познаването на машините в детайли, макар че не трябва да разчиташ единствено на това.  Добра подготовка беше практиката, която имах възможност да проведа в Либхер-Оксенхаузен в Германия. Благодарение на престоя ми получих реална представа относно работата в един технологичен отдел. Разбира се, начинът на работа тук и там се различава. В Германия няма бързане, цари едно спокойствие, но пък познаваш в детайли само участъка, за който отговаряш. Тук, в Либхер-Хаусгерете Марица, имаш възможност да участваш в проекти, които засягат различни области, и да събираш опит и знания за тях. Всичко си има предимства и недостатъци. Отхвърлям варианта за работа в чужбина. Мога да се справям с непознатото, представих се добре по време на практиката в Германия, но по-високият стандарт не ме блазни. Както казах – Пловдив е мястото, където се чувствам най-добре.

Какво е предизвикателството да си технолог в Либхер?

Много са – от първия ден ми възложиха самостоятелен проект, който трябваше да е кратък и не много сложен, но се разви и продължава и до днес. Отговорността да ръководиш екип по проект, да си близо до хората, на които ще се отразят промените, направени от теб. При нас задачите не се решават само пред компютъра. Необходимо е да си на място в производството – да видиш и да разбереш. От разстояние човек чува много грешни мнения – умение е да прецениш информацията, която получаваш, и да вземеш предвид и гледната точка на сътрудниците в производството. Удовлетворението идва от възможността да предлагам свои идеи – другата седмица ще се реализира една такава, която ще предотвратява грешки при вграждане на детайли в хладилника.

Всеки ли може да стане инженер в Либхер?

Фирмата дава възможности на много млади хора, дори и без опит. Според мен е достатъчно да имаш добра подготовка и емоционална интелигентност. Разбира се, не трябва да подценяваме и владеенето на чужди езици. Все още не мога да си обясня защо има млади хора, които не знаят английски. Важно е бъдещата професия да се избере съзнателно, за да носи удовлетворение, а не да изцежда хората.

Как започва твоят ден и стига ли ти времето за всичко?

Времето никога не стига, но смятам, че е въпрос на организация и на ресурси, разбира се – когато колата е на ремонт, нещата винаги се случват по-бавно. Имам си ежедневен ритуал – ставам, а на печката вече има кафе. Докато му се наслаждавам, чета книга и се настройвам за работа. В момента съм на класика – „На западния фронт нищо ново“ на Ремарк.

Какво прави един инженер в свободното си време? Наскоро спечели 1-во място на тенис турнира, организиран от Либхер в рамките на Деня на здравето и спорта?

Да, това беше наистина приятно. Тенисът от състезателен тип е удоволствие за мен, затова на заден план остана бягането – участвах в Маратон Пловдив (21,5 км). Мястото вече не помня, но подобрих личния си рекорд. В останалото време от дървен материал майсторя най-различни неща за вкъщи – последният проект е етажерка за стая. Хобитата често са полезни, когато в някой проект трябва да вложа повече – някак извън работата идват по-добрите идеи.

Краят на работната седмица?

Прибирам се вкъщи с приятно чувство, удовлетворен, че свърших всички задачи. Ще разходя кучето на любимите тепета.