Преди всичко доброто вино е вино, което ви харесва достатъчно, за да го пиете, тъй като единствената му цел е да доставя удоволствие на хората, които го консумират.

След това качеството на виното се определя от това доколко отговаря на група от общоустановени стандарти, определяни от опитни експерти. Тези стандарти включват мистериозни концепции като баланс, дължина, дълбочина, сложност, завършек и типичност към вида, които ще обясним по-подробно в следващите редове. Преди да продължите, добре е да знаете, че никоя от тези концепции не се измерва обективно.

Баланс


Трите думи сладост, киселинност и танин представляват трите основни компонента на виното. Четвъртият е алкохол. Освен, че е една от причините, поради които обикновено искаме да изпием чаша вино, алкохо­лът е важен играч и при определяне на качеството му.

Балансът е отношението на тези четири компонента един към друг.

Виното е балансирано, когато нищо не изпъква като груб танин или прекалена сладост, когато го вкусвате. Повечето вина са балансирани за повечето хора. Но ако имате някакви строги предпочитания за храна — наистина мразите всичко тръпчиво, например или никога не ядете сладко, може да възприемете някои вина за не-балансирани. Ако стане така, значи те са небалансирани за вас.

(Професионалните дегустатори знаят собствените си отклонения във вкуса и ги взимат предвид, когато оценяват дадено вино.)

Бележка: Танинът и киселината са втвърдяващите елементи на виното (те го карат да изглежда по-твърдо в устата ви), докато алкохолът и захарта (ако има такава) са омекотяващи елементи. Балансът се крие във взаимовръзката на твърдите и меките аспекти и е ключов показател за качество.

Дължина


Когато наричаме виното дълго или късо, нямаме предвид размера на бутилката или това, колко бързо я изпразваме. Дължината описва вино, което създава впечатление, че минава по цялата дължина на небцето ви и което усещате с цялата дължина на езика си, вместо просто да спре наполовина, докато го вкусвате.

Много вина правят голямо впе­чатление, веднага щом ги опитате, но не изминават дистанцията на устата ви. С други думи, те са къси. Като цяло, виновниците са високото съдържание на алкохол или прекалено многото танин.

Голямата дължина е сигурен признак за високо качество.

Дълбочина


Дълбочината е още една субективна, неизмерима характеристика на ка­чествените вина. Казваме, че виното има дълбочина, когато изглежда, че има вертикално измерение, когато не се усеща плоско и едноизмерно в устата ви. „Плоското“ вино никога не може да е страхотно.

Сложност


Няма нищо лошо в простото вино особено ако ви носи наслада. Но вино, което продължава да разкрива различни неща за себе си, винаги показвайки ви нов вкус или впечатление, има сложност и обикновено се счита за по-висококачествено. Някои експерти използват термина „сложност“, за да опишат, че виното има множество от аромати и вкусове, докато други го използват в по-неточен смисъл, за да опишат цялостното впечатление, което прави то.

Завършек


Впечатлението, което виното оставя в задната част на устата и в гърлото ви, след като го глътнете, се нарича завършек или остатъчен вкус. При доброто вино на този етап все още можете да усещате неговите вкусове, като плодове или пикантност. Някои вина могат да завършват парещо заради високото съдържа­ние на алкохол или горчиво заради танина – и двете от които са недостатъци. Или виното може да няма особено много за „казване“, след като го преглътнете.

Типичност


За да прецените дали едно вино е вярно на вида си, трябва да знаете какъв се предполага, че трябва да е този вид. Нужно е да сте запознати с установените характеристики на вината, правени от основните сортове грозде и в класическите винарски райони по света.

Например гроздето Каберне Совиньон обикновено има аромат и вкус на черни боровинки, а френското бяло вино, наречено Пуи- Фюме, обикновено има лек аромат на барут.

Какво е лошо вино?


Факт е, че в днешно време съществуват много малко лоши вина в сравне­ние с преди 20 години. И много от тези вина, които можем да наречем лоши, всъщност са просто лоши бутилки вино – бутилки, които са били съхранявани така зле, че хубавото вино в тях се е развалило. Ето някои характеристики, с които всички са съгласни, че означават лошо вино (или лоша бутилка). Надяваме се никога да не попаднете на такова.

Гнили плодове. Някога яли ли сте ягода от дъното на кутията, която е имала вкус на прах и картон? Същият гнил вкус може да се предаде и във виното, ако гроздето не е било изцяло прясно и здраво при брането.

Оцет. В естественото развитие на нещата виното е просто среден етап между гроздовия сок и оцета. Повечето вина в днешно време остават завинаги на средния етап заради технологията и внимател­ното производство. Ако намерите вино, което е прекосило границата до оцета, значи е лошо.

Изложено на кислород вино. То има мирис на нещо плоско, слабо, може би сготвено. Едно време може да е било до­бро, но въздухът – кислородът – някак си са го стигнали и са го „убили“.

Аромати и вкус на готвено. Когато виното е било съхранявано или превозвано в горещини, може да добие вкус на готвено или печено. Често тапата е протекла издайнически или е избутана леко нагоре.

Корково вино. Най-често срещаният недостатък – мирисът на корк се усеща като миризма на мокър картон и се влошава с въздуха. Той силно намалява аромата на виното. Причинява се от лоши тапи и всяко вино, което е запечатано с корк, е изложено на този риск.

За да сте сигурни, че няма да попаднете на лошо вино или доброто ви вино да се развали важно е да го съхранявате правилно. В тази връзка Либхер има какво да предложи в лицето на своите уреди за темпериране и съхранение на любимите ви бели и червени вина, при които всички тези влошаващи качеството фактори могат да бъдат избегнати.

Повече по темата тук.