Преди около 6000 години хората открили, че от ферментиралото грозде може да се произвежда вкусна напитка. Открили също, че вкусният винен сок се разваля много бързо.
Съхраняван в съдовете, налични тогава, годността му била кратка. Когато обаче през 17. век измислили плътно затворената стъклена бутилка, питието с кратка годност се превърнало в добре узрял стимулант, познат днес като вино.
Античната амфора за вино
Още в гръцката античност и по-късно, особено по времето на римляните, знанието за зряло вино от добре запечатани амфори (буркан или кана с две дръжки и тясно гърло) било нещо нормално. Римляните дори познавали затварянето на съдовете с тапи.
Това знание обаче, както много други постижения от Античността, загубило широката си популярност през Средновековието. По това време, в продължение на много векове, виното се съхранявало и продавало в бъчви и туби.
Амфора – античен гръцки съд или ваза с голямо овално тяло, тясно цилиндрично гърло и две дръжки
За по-голямо удоволствие, след това се разливано в стомни или кани. Качеството и хигиенното състояние на тези съдове – които дори понякога имали тръбички от животинска кожа – допринасяли за бързото окисляване на виното. В резултат на това, то губело своя аромат или особено активната в контакт с кислород бактерия ацетобактер ацети, го превръщала в оцет. Така че винаги било важно бъчвите да са пълни, било то за да се намали досегът на контактната повърхност с въздуха, било то за да се пие повече.
Преди стъклената бутилка била каменната стомна
Първообразът на бутилката бил разработен от каменни стомни, използвани за наливане от бъчвата. Те били оборудвани с по-тясно и по тази причина напълно затварящо се гърло. Материали като калай и дърво също се използвали за първоначалните варианти на винената бутилка.
Вероятно с появата на венецианското стъкло производството на стъклени бутилки за вино започнало в началото на 17. век. Материалът се оказал идеален за вино заради своята химически неутрална природа и перфектна плътност. И все пак, имайки предвид, че по това време стъклото било изключителен лукс и в допълнение изключително чуплива стока, в началото само аристокрацията и особено богатите търговци можели да си позволят скъпите стъклени бутилки – и то само за особено ценни питиета.
Първите винени бутилки били увити в лико – точно като бутилката на Chianti днес
Пробивът на стъклената бутилка
Първите бутилки дълго време се затваряли с възли от кожа или плат, запечатващ восък или парче дървесина, по-късно с нарязана стъклена запушалка. Окончателният пробив на винената бутилка дошъл след преоткриването на корка, набавян от кората на испанските и португалски дъбове ( Quercus suber ), които, със своята еластичност и устойчивост, предоставяли едно наистина херметическо и устойчиво затваряне, гарантирайки бавно зреене на съдържанието.
Пробивът на стъклената бутилка дошъл с преоткриването на дъбовия корк.