Днес ще ви разкажем за един универсален зеленчук с леко пикантен вкус и консистенция, наподобяваща тези на малките червени репички и традиционната ряпа, способен да обогати диетата ви от Април до Октомври.

Свежо изглеждащия алабаш, родственик на зелето, може да се намери както в зеленикаво-бял цвят, така и в синьо-виолетов, а консумацията му суров, задушен или сварен е изключително приятна. И въпреки, че ядливата му част (луковицата) изглежда като корен, то тя всъщност расте над повърхността.

Алабашът е зеленчук характерен предимно за Северна и Западна Европа и независимо дали ще бъде бял или син, практически е достъпен през цялата година. Отглежда се главно в Германия, Австрия и Швейцария. А през месеците, в които не е сезона му в тези страни, се внася от Италия и Испания.

Алабашът със зеленикаво бял цвят пристига на масата предимно от оранжерията, а вкусът му е сладникав и много деликатен. А оцветения в лилаво-синьо е малко по-голям и по-пикантен.

Алабаш може да намерите в зеленикаво-бял и синьо-виолетов цвят

Зеленчукът е дошъл при нас през средновековието и от тогава се смята за типично немски.

Толкова немски, че името му е възприето с немското си значение и на английски, японски и руски.

Все още обаче остава неизвестно точно от коя страна произхожда алабаша.

Съхранение

Алабашът може да се съхранява в хладилника до 29 дни. В отделението BioFresh на Либхер този период може да достигне дори до 55 дни, през които ще се радвате на пресния зеленчук. А ако искате винаги да имате под ръка този свеж вид ряпа, може да я замразите до 9 месеца във фризера.

Факти за здравето

Защо алабашът е изключително полезен?

В него няма мазнини, нито холестерол. Освен това броя на калориите в този зеленчук е пренебрежително малък, а ниския гликемичен индекс и съдържание на калий го правят чудесен избор за здравословно хранене и диети.

Листата на алабаша са особено богати на витамини

Освен това е богат на витамин С, фолиева киселина, калций, магнезий и желязо. Като част от семейство Кръстоцветни, алабашът съдържа и добро количество фибри, стимулиращи обмяната на веществата и допринасящи за доброто храносмилане. Листата на алабаша пък са истински бомби от витамини: там наличието на полезни нутриенти е до три пъти по-високо от тези, които се съдържат в грудката.

В статията “Как светлината и тъмнината влияят на любимите ни плодове и зеленчуци?” ви разказахме за съединенията наречени глюкозинолати, които много от зеленчуците отделят – алабашът не е изключение. 

В него също се произвеждат подобни химични елементи, които освен, че определят вкуса и мириса му, при разграждането им в нашия организъм създават съединения с антиоксидантен ефект. Освен това, в състава на този типично немски зеленчук може да се намери и вещество, благодарение, на което се наблюдава процес на програмирана клетъчна смърт на туморните образования, познат още като апоптоза.