Някога чупили ли сте коркова тапа, докато сте се опитвали да я извадите от бутилката, или дали ви е отнемало необичайно дълго време да извадите упорита тапа, докато гостите ви се усмихват неловко? Това определено ни се е случвало от време на време и вероятно на почти всеки друг, който някога е вадил тапа от бутилка.
Ваденето на тапата от бутилка вино е първото предизвикателство, срещу което ще се изправите, преди да ѝ се насладите. После следват подробности като какъв тип чаша да използвате и какво да правите, ако не привършите цялата бутилка.
В тази статия ще се спрем на първата част, а именно ваденето на тапата от бутилка вино:
Правилният тирбушон
Преди да помислите за ваденето ѝ, трябва да се справите с онова, което я покрива. Повечето бутилки имат цветна обвивка отгоре, наречена капсула. Винарните слагат капсули по две причини: да запазят тапите чисти и да създадат привлекателен вид за бутилките.
В днешно време повечето винарни използват цветно фолио или пластмасови капсули, вместо традиционните оловни. Каквато и да е капсулата обикновено я махаме цялата така, че никакво вино да не попадне в контакт с нея, докато наливаме. (Използваме малкия нож, който е част от повечето тирбушони).
След като премахнем капсулата или запушалката, почистваме горната част на бутилката с влажен парцал. Понякога видимият край на тапата е тъмен и с мухъл, който се е развил под капсулата.
В такъв случай бършем още по-усърдно. (Този мухъл всъщност е добър знак — означава, че виното е било съхранявано във влажни условия. Понякога любителите на вино просто не могат да се принудят да махнат цялата капсула от бутилката, която смятат да изпият. Мнозина ползват специален резач за фолио.
Тирбушонът, който да си купите
А, значи така работел!
Един много надежден тирбушон е този тип „навиване и дърпане“. Дълъг около 15 сантиметра, той се състои от извито парче пластмаса, разположено върху дълъг 10 сантиметров свредел, покрит с тефлон. Той се продава и в хром никел — по-скъп, но струващ си, тъй като ще издържи вечно. Пластмасовите обикновено се чупят след няколко години.
Един от тирбушоните, които се препоръчват, се нарича неофициално „А значи“, тъй като (поне според легендата), когато хората най-накрая разберат как работи, казват: „А, значи така работел!“.
Той е известен и като „Приятелят на иконома“. Представлява просто устройство, направено от два тънки, плоски метални зъба, единият, от които е малко по-дълъг от другия.
Едно от предимствата на този тирбушон е непокътнатата тапа без дупка в нея, която може да се използва повторно за затваряне на бутилки с домашен оцет например. Въпреки че е по-труден за употреба от „навиване и дърпане“, тирбушонът „А, значи“ наистина разкрива силата си, когато стане въпрос за плътно затворени тапи, които никой друг вид, включително този „навиване и дърпане“, не може да помръдне. Освен това „А, значи“ е ефективен и при стари, ронливи тапи, които не осигуряват добър захват на другите тирбушони. „А, значи“ е безполезен при разхлабени тапи, които мърдат из гърлото на бутилката, когато се опитате да ги извадите. Той набива такива тапи вътре във виното.
Последното ни предложение, вероятно най-често използваният тирбушон в ресторантите по целия свят, се нарича просто „Тирбушонът на келнера“.
Права или леко извита основа придържа три инструмента, които се сгъват в нея като при швейцарско ножче – лост, свредел и малко ножче. Последното е особено удобно за махане на капсула от бутилка. Използването на този тирбушон изисква малко практика.
Първо хванете бутилката за гърлото.
Номерът е да насочите свредела надолу през центъра на тапата, като въртите тирбушона. Първоначално въртете бавно, докато не сте сигурни, че той не е попаднал встрани от центъра, а наистина преминава през средата на тапата. След като свределът е напълно спуснат в тапата, разположете лоста на ръба на бутилката и го натиснете, докато не извадите тапата. В самия край дръпнете здраво или размърдайте долната част на тапата с ръка.
Как да отворите шампанско и пенливи вина?
Отварянето на бутилка пенливо вино обикновено е вълнуващо събитие. Кой не обича церемонията около една студена чаша с мехурчета? Трябва обаче да използвате напълно различна техника спрямо отварянето на обикновена бутилка вино. Дори корковата тапа изглежда различно. Тапите на пенливите вина имат глава с форма на гъба, която се подава от гърлото и телена мрежа, която ги държи на място, въпреки налягането в бутилката.
Внимавайте, когато махате телената мрежа. Дръжте едната си ръка върху тапата за всеки случай от момента, в който разхлабите мрежата. Уверете се, че сте насочили бутилката встрани от хора и други чупливи обекти.
Ако обичате да чувате как тапата изскача, просто я изкарайте с тръскане. Когато правите така, губите малко ценно вино, което избликва отвътре. Освен това, звукът може да прекъсне разговорите на гостите ви. А не е и много изискано!
Ваденето на тапа от пенливо вино само с една нежна въздишка вместо с оглушителен трясък е сравнително лесно. Просто задръжте бутилката под ъгъл от 45 градуса, като увиете кърпа около нея, ако е мокра. Завъртете я, докато държите тапата, за да можете да контролирате корка, докато се измъква. Когато усетите, че тапата започва да излиза, натиснете надолу към нея с лек натиск – сякаш не искате да я пуснете от бутилката. По този начин тя ще излезе бавно със съскане и звук, наподобяващ въздишка, вместо с гръм. Никога не използвайте тирбушон върху бутилка пенливо вино. Когато се освободи внезапно, налагането от затворения въглероден диоксид може да изпрати и тапата, и тирбушона право в очите със сериозни последствия.
Ето някои други съвети за отваряне на бутилки с пенливи вина:
- Никога не тръскайте бутилката, преди да я отворите. Ако бутилката току-що е била носена, оставете я да почива за един ден. Контролирането на тапата е трудно, когато въглеродният диоксид е разбъркан.
- Ако се налага да отворите бутилка, която току-що е била носена, успокойте газовете, като я потопите в кофа с лед за около 30 минути. (Напълнете кофата наполовина с ледени кубчета и наполовина с леденостудена вода.)
- От време на време ще попадате на наистина здраво затегната тапа на пенливо вино, която не иска да помръдне. Опитайте да я подържите под топла вода за няколко секунди или да увиете кърпа около нея за по-добро сцепление. И двете действия обикновено помагат.
В миналото само евтините, долнокачествени вина имаха капачки с винт. През последните десет години обаче все повече и повече винопроизводители преминават от коркови тапи към капачки с винт за хубавите си вина. Сега много винарни по света използват капачки с винт, особено за бели вина. Някои швейцарски производители ползват такива капачки за качествените си вина вече от десетилетия, особено за малки бутилки.
Вместо имитации на корк, по-добре да виждаме истински капачки с винт върху бутилките вино. Винтовите капачки са напълно надеждни запушалки, ако говорим технически, и са по-лесни за махане от корковите. Те предотвратяват и корковото замърсяване — химически дефект, който повлиява малък процент от корковите тапи и съответно вината в такива бутилки. Затова не се притеснявайте от тези капачки, когато откриете такива бутилки с хубаво вино.
Хареса ли ви статията? Абонирайте се за нашия бюлетин от тук, за да получавате свежите новини от Либхер директно в пощата си. Ако имате въпроси, пишете ни! Използвайте полето за коментари или се присъединете към нас и дискусията във Facebook.
