Вече ви разказахме за разликата между гроздето за хапване и това за производство на вино. Днес ще поговорим по-специално за това как се произвежда червеното вино. Разгледайте галерията, която сме ви подготвили в тази статия и научете тънкостите на различните етапи при производството на тази божествена течност.
-
- Узрелите лилаво/черни гроздове се отрязват внимателно от лозата със специална лозарска ножица.
-
- Ако крайният продукт е висококачествено вино, реколтата винаги се прибира на ръка, за да се предотврати увреждането на плодовете.
-
- Всеки видимо неузрял или изгнил грозд се премахва от чепките ръчно, когато става въпрос за производството на висококачествено червено вино.
-
- Степента на зрялост на гроздето се тества многократно. Извършва се чрез тестване на гроздовия сок с устройство, наречено рефрактометър.
-
- Този оптичен инструмент разкрива съдържанието на захар в гроздовия сок и така се установява зрелостта на плода въз основа на пречупването на светлината, което предизвиква тествания сок.
-
- Събраното грозде се поставя в специални кошници…
-
- …, след което без никакво забавяне, се предава за преработка на вино.
-
- Първият етап включва гроздето да се постави в машина, която премахва стъблата, след което нежно намачква отделните гроздове.
-
- Изваждането на стъблата е важен процес при производството на червено вино…
-
- Тази смес от смачкано грозде и сок е основният материал, от който ще бъде направено виното.
-
- Следва запълване на ваните за ферментация с подготвения материал
-
- Алкохолната ферментация започва в тези вани, като дрождите, естествено присъстващи в гроздето, спомагат за този процес. Ако те не са достатъчни се добавя и култивирани дрожди. Ферментацията не само превръща захарта в гроздето в алкохол, но и генерира въглероден диоксид и топлина, които трябва да се отделят през барела за ферментация.
-
- Друг важен аспект на ферментацията е освобождаването на оцветители от „кожата“ на гроздовете, което допринася за цвета на виното. И когато кожата на гроздовете изплува над повърхността на барела за ферментация, сокът от дъното се изтегля, за да се залеят плодовете плуващи отгоре.
-
- Алтернативният ръчен метод е по-трудоемък – при него ръчно се потапят плаващите гроздови кожи.
-
- Когато ферментацията е завършена, материалът отива към пресата.
-
- Пресоването на гроздето обикновено се извършва с помощта на модерна пнемвматична преса, в която налягането може да се зададе много прецизно, за да осигури процес на изключително нежно притискане. Наред с други съображения, важно е гроздовете да не са прекалено смачкани.
-
- Младото вино, получено при пресоването се поставя да отлежи във винарска изба, процес известен още като отлежаване на виното или стареене.
-
- По-обикновените вина се поставят да отлежат в резервоари от неръждаема стомана, а тези, които ще се причислят към висококачествените, в дървени бъчви.
-
- В Германия традиционните дървени бъчви имат обеми вариращи от 600 до 1200 литра. За особено изисканите червени вина се използват по-малки френски варели тип Барик, които са с капацитет от 225 до 300 литра.
-
- По време на стареенето на виното постоянно се следи за неговото състояние. Въпреки, че лабораторните анализи са важен източник на информация, истинските, човешки „сензори“ продължават да бъдат незаменими.
-
- След известно време фините дрожди, които оставят след ферментацията се утаяват на дъното на варела. Следва винопроизводителят да извади чистото вино, от този остатъчен пронцес.
Продължителността на процеса на стареене зависи от вида и качеството на виното, което ще се произвежда. Този период може да продължи от няколко седмици до 18 месеца, дори и повече. Когато винарят почувства, че виното е добре узряло и е приключило своя процес на стареене във бъчвата, то е готово за бутилиране, след което може да запълни чашите на потребителите. Наздраве!
Хареса ли ви статията? Може да се абонирате за нашия мейл бюлетин и да получавате още като нея. Направете го от тук.
