Вече ви разказахме за разликата между гроздето за хапване и това за производство на вино. Днес ще поговорим по-специално за това как се произвежда червеното вино. Разгледайте галерията, която сме ви подготвили в тази статия и научете тънкостите на различните етапи при производството на тази божествена течност.
- Узрелите лилаво/черни гроздове се отрязват внимателно от лозата със специална лозарска ножица.
- Ако крайният продукт е висококачествено вино, реколтата винаги се прибира на ръка, за да се предотврати увреждането на плодовете.
- Всеки видимо неузрял или изгнил грозд се премахва от чепките ръчно, когато става въпрос за производството на висококачествено червено вино.
- Степента на зрялост на гроздето се тества многократно. Извършва се чрез тестване на гроздовия сок с устройство, наречено рефрактометър.
- Този оптичен инструмент разкрива съдържанието на захар в гроздовия сок и така се установява зрелостта на плода въз основа на пречупването на светлината, което предизвиква тествания сок.
- Събраното грозде се поставя в специални кошници…
- …, след което без никакво забавяне, се предава за преработка на вино.
- Първият етап включва гроздето да се постави в машина, която премахва стъблата, след което нежно намачква отделните гроздове.
- Изваждането на стъблата е важен процес при производството на червено вино…
- Тази смес от смачкано грозде и сок е основният материал, от който ще бъде направено виното.
- Следва запълване на ваните за ферментация с подготвения материал
- Алкохолната ферментация започва в тези вани, като дрождите, естествено присъстващи в гроздето, спомагат за този процес. Ако те не са достатъчни се добавя и култивирани дрожди. Ферментацията не само превръща захарта в гроздето в алкохол, но и генерира въглероден диоксид и топлина, които трябва да се отделят през барела за ферментация.
- Друг важен аспект на ферментацията е освобождаването на оцветители от „кожата“ на гроздовете, което допринася за цвета на виното. И когато кожата на гроздовете изплува над повърхността на барела за ферментация, сокът от дъното се изтегля, за да се залеят плодовете плуващи отгоре.
- Алтернативният ръчен метод е по-трудоемък – при него ръчно се потапят плаващите гроздови кожи.
- Когато ферментацията е завършена, материалът отива към пресата.
- Пресоването на гроздето обикновено се извършва с помощта на модерна пнемвматична преса, в която налягането може да се зададе много прецизно, за да осигури процес на изключително нежно притискане. Наред с други съображения, важно е гроздовете да не са прекалено смачкани.
- Младото вино, получено при пресоването се поставя да отлежи във винарска изба, процес известен още като отлежаване на виното или стареене.
- По-обикновените вина се поставят да отлежат в резервоари от неръждаема стомана, а тези, които ще се причислят към висококачествените, в дървени бъчви.
- В Германия традиционните дървени бъчви имат обеми вариращи от 600 до 1200 литра. За особено изисканите червени вина се използват по-малки френски варели тип Барик, които са с капацитет от 225 до 300 литра.
- По време на стареенето на виното постоянно се следи за неговото състояние. Въпреки, че лабораторните анализи са важен източник на информация, истинските, човешки „сензори“ продължават да бъдат незаменими.
- След известно време фините дрожди, които оставят след ферментацията се утаяват на дъното на варела. Следва винопроизводителят да извади чистото вино, от този остатъчен пронцес.
![Slider_redwine_22_Liebherr](https://blog.liebherr.com/domakinski-uredi/bg/wp-content/uploads/sites/4/2015/12/Slider_redwine_22_Liebherr.jpg)
Продължителността на процеса на стареене зависи от вида и качеството на виното, което ще се произвежда. Този период може да продължи от няколко седмици до 18 месеца, дори и повече. Когато винарят почувства, че виното е добре узряло и е приключило своя процес на стареене във бъчвата, то е готово за бутилиране, след което може да запълни чашите на потребителите. Наздраве!
Хареса ли ви статията? Може да се абонирате за нашия мейл бюлетин и да получавате още като нея. Направете го от тук.